Българска Асоциация на Малките и Средни Предприятия

Перспективите за икономическата активност и инфлацията в еврозоната стават много несигурни и зависят в решаваща степен от развитието на руската война в Украйна, от въздействието на актуалните санкции и евентуални по-нататъшни мерки.

След поредица от извънредни сътресения в цените на енергоносителите конфликтът в Украйна води до това, че в базовата прогноза се предвижда общата инфлация да остане на много високи равнища през следващите месеци, а след това плавно да отслабне към целевото равнище. Очаква се нейните средни нива да бъдат 5,1% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. Краткосрочният ценови натиск се повиши значително, особено свързаният със суровините петрол и природен газ. Според оценките този натиск ще бъде по-продължителен от очакваното и само частично компенсиран от сдържащ ефект върху растежа от пониженото доверие и от по-слабия растеж на търговията заради конфликта. Въпреки това, при липса на допълнителни възходящи сътресения върху цените на суровините се очаква инфлацията на енергоносителите да спадне значително през прогнозния период. В краткосрочен план този спад е свързан с базови ефекти, докато техническите допускания, основаващи се на цените на фючърсите, включват спад в цените на петрола и цените на едро на природния газ, който води до пренебрежимо малък принос на енергийния компонент за общата инфлация през 2024 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни остава висока през 2022 г. – 2,6%, в отражение на по-силната ценова динамика при услугите, свързани с физически контакт, косвени ефекти от по-високите енергийни цени и възходящи ефекти от продължаващите затруднения във веригите на доставка. С отслабването на този натиск се очаква този измерител на основната инфлация да спадне до 1,8% през 2023 г. и след това да се повиши до 1,9% през 2024 г. поради засилване на търсенето, затягане на условията на пазара на труда и някои вторични ефекти върху заплатите в съответствие с исторически закономерности. В сравнение с прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2021 г. кумулативно за целия прогнозен период общата инфлация е ревизирана значително нагоре, особено за 2022 г. Тази възходяща ревизия отразява последните изненадващи данни, по-високите цени на енергийните суровини, по-продължителния възходящ натиск вследствие на смущения в предлагането и по-силния растеж на заплатите, свързан и с планираното увеличение на минималната работна заплата в Германия. Във възходящата ревизия е взето предвид и наскоро отчетеното връщане на показателите от анкети за средносрочните инфлационни очаквания към равнища, съответстващи на инфлационната цел на ЕЦБ. Тези ефекти компенсират изцяло негативното въздействие върху инфлацията от значителна възходяща ревизия на пазарните допускания за лихвените проценти и отрицателните последици от конфликта в Украйна за търсенето.

Поради значителната несигурност, свързана с въздействието на конфликта в Украйна върху икономиката на еврозоната, в допълнение към базовия сценарий са изготвени още два. В сравнение с базовия сценарий при неблагоприятния се допуска, че на Русия се налагат по-строги санкции, което води до известни смущения в световните вериги на стойността. Продължително намаляване на руските доставки на газ би довело до по-високи енергийни разходи и до свиване на производството в еврозоната, но това би било само временно, тъй като се осъществява заместване с други енергийни източници. Освен това геополитическото напрежение би било по-продължително, отколкото в базовата прогноза, и това би довело до допълнителни смущения във финансовите пазари и по-продължителна несигурност. При такъв сценарий растежът на БВП в еврозоната би бил с 1,2 процентни пункта по-нисък от базовата прогноза за 2022 г., а инфлацията би била с 0,8 процентни пункта по-висока. Разликите биха били по-ограничени през 2023 г. През 2024 г. растежът би бил малко по-силен от базовия сценарий, тъй като икономиката наваксва след по-голямото отрицателно въздействие върху икономическата активност през 2022 г. и 2023 г. С възстановяването на баланса на петролните и газовите пазари значителните повишения на цените на енергоносителите постепенно биха отслабнали, което би довело до спад на инфлацията под базовата прогноза, особено през 2024 г. По-тежкият сценарий включва, освен характеристиките на неблагоприятния сценарий, и по-силна реакция на цените на енергоносителите към по-значително съкращаване на предлагането, по-сериозни корекции на цените на финансовите пазари и по-изразени вторични ефекти от повишаващите се енергийни цени. При този сценарий се предвижда растеж на БВП през 2022 г., който е 1,4 процентни пункта под базовата прогноза, а инфлацията би била с 2,0 процентни пункта по-висока. През 2023 г. би се наблюдавал и значително по-нисък растеж и по-висока инфлация в сравнение с базовата прогноза. По-голяма продължителност на смущенията, предизвикани от войната, би означавала, че през 2024 г. ефектът на догонване върху растежа би бил сравнително скромен, а по-силни вторични ефекти биха компенсирали отрицателното въздействие от поевтиняване на енергоносителите върху инфлацията.